От Пловдив: Болезнен разказ на една почернена майка на моторист
Интервю за Plovdiv24.bg с Лилия Бакалска, майка на умрял моторист в Пловдив. Според проучване, всеки ден умират 16 пациенти, които чакат за нужните им органи. Донорството би трябвало да бъде идея. То е демонстрация на достойнство и на мощ.
Съжалявам, че още веднъж ви предизвиквам тази болежка и ви карам да си припомняте и разказвате за оня печален ден!
Трудно ми е, само че би трябвало да приказвам. Тогава ми се обадиха от полицията. Полицаят ми се показа и сподели, че синът ми е аварирал. Ние бяхме на Калояново, при което тръгнахме към мястото. Полицаят ми звънеше през няколко минути и ми споделяше да карам умерено. Не съм карала умерено, не знам по какъв начин стигнах до там. То е на към 20-ина минути път, 15-20 минути е от селото до града.
Там видях две полицейски коли, имаше служители на реда, моторът на сина ми беше след линията, това е навръх един прелез “Шести септември " след Копривщица. Казаха ми, че е в Хирургиите, откарали са го с колата за спешна помощ. Продължихме нататък. Там се бяха събрали доста мотористи, негови другари се бяха събрали, тъй като той е пътувал към Гребната база, където мотористите са имали среща, с цел да могат да карат, те по този начин се събират. И той е пътувал нататък.
През деня се чухме, той беше студент втора година “Стопанско ръководство " във Висше учебно заведение по агробизнес и развиване на районите (ВУАРР). Обади ми се, че си е взел изпита, беше доста благополучен. Всичко беше толкоз хубаво, прелестен ден, нищо не предвещаваше това, което се случи.
Аз разбрах, че е в Хирургиите, потеглих нататък и от самото начало имах вяра, че всичко ще бъде наред с него. Защото той беше млад, мощен, здрав и имах вяра, че всичко ще бъде наред. Когато отидох в хирургиите, там друга част от момчетата мотористи и другари бяха пред хирургиите, неговите братовчеди също към този момент бяха пристигнали.
В последна сметка се оказа, че водач на автомобил не е спрял на “Стоп ", лишил е преимуществото на сина ми, при което е станал удара и той имаше контузии по главата. В незабавното, аз по този начин и не можах да го видя. На мястото, където е паднал, където е била злополуката, той още там е глътнал езика си, там хората от заведение, наоколо има едно заведение, което е било цялостно по това време, то е след обед към 19.00 ч. лятно време, прекрасен безоблачен ден беше.
Пълно е било заведението, там незабавно са реагирали и са извадили езика му, до момента в който пристигна Бърза помощ. Бързо са реагирали от Бърза помощ. Така отидох в Хирургиите, в Спешното и стартира чакането. Никой не излизаше да каже какво се случва. Много дълго беше, доста трудно, чувах го по какъв начин вика от вътрешната страна. Не знам, след доста дълго време, имам възприятието че след ужасно дълго време никой не ме пускаше, никой не даваше никаква информация. И не знам по кое време отвориха вратата, към този момент не се чуваше нищо, те го бяха качили в Клиника по анестезиология и интензивно лекуване (КАИЛ) в тежките случаи.
Докторът, който беше там в Спешното, ми сподели, че има контузии на главата, на мозъка при удара и за момента, че няма заплаха за живота му, само че контузиите са му тежки и не се знае просто дали няма да има затруднения.
Това беше, стартира едно... качихме се до горе, докторът, който го беше приел ни изясни същото нещо доста човечно се отнесе, доста добре този, който го одобри ни изясни обстановката. И започнах всеки ден в 13.00 ч. получавахме информация, седем дни, седем денонощия пъкъл. Да, по принцип той на 5-ти като катастрофира, в действителност от 12 му е смъртният акт, само че още на 11 споделиха, че е изпаднал в мозъчна гибел. И беше доста тежко, просто не знам по какъв начин да ви кажа през какво тези дни и нощи единствено се молехме, само че той ставаше по-зле.
Казаха ни, че се утежнява, вместо да се оправя, той се утежняваше. Но ние не губехме вяра, аз имах вяра до последно, че той ще се оправи и даже да не е на крайници, ще бъде жив. В последна сметка, докторът на 11 ни сподели, че Неди е изпаднал в мозъчна гибел и нищо повече не може да се направи. Малко жестоко ни беше обявено, в смисъл, взимате ли си го, имате два разновидността, или да си го прибирате, или да стане донор.
Така ви обявиха непосредствено?
Ами да, по този начин ни споделиха - или си го прибирате, имате два разновидността оттук насетне или да си го приберете, или да стане донор, нали да дарите органите. При което аз споделих на доктора, млад беше, споделих му, че не може да желае отговор незабавно, няма да го дам. Бяхме с мъжа ми, аз не знаех къде се намирам.
И по този начин излязохме от стаята и тогава си спомних, че имах диалог със сина ми, който беше месеци, може би няколко месеца, 4-5 месеца, не знам какъв брой, само че месеци преди този момент да си случи, си спомних и дори описах на мъжа ми, че Неди самичък е поискал това. Разговорът ни беше у дома, в хола, тв приемникът работеше, говорехме си за разнообразни неща.
Ние бяхме ужасно близки с него, той си споделяше всичко, аз с него също. И работеше тв приемникът, ние както си говорихме, той внезапно погледна към тв приемника, може би нещо са давали някаква такава вест за моторист, допускам.
И той сподели: “Мамо, нас мотористите на пътя ни имат за донори ". Аз му споделих, “Неди, не приказва по този начин, не е по този начин " и сподели: “Не бе мамо, по този начин е ". И замълча, стана доста сериозен и сподели: “Аз, в случай че в миналото нещо се случи с мен, желая да даря органите си. Искам други хора да живеят, за какво е нужно нали да гният в земята тези органи, когато могат хора да се спасят, да бъдат щастливи и техните фамилии ". И аз му споделих: “Неди, апелирам ти се, не желая да приказваш такива неща ". А той ме погледна и ми зададе въпроса: “Мамо, ти не би ли направила същото? " Казах му: “Да Неди, аз бих направила същото, обаче не желая да чувам такива неща ".
Това си спомних тогава, и знаех, и бях уверена, че това нещо ние би трябвало да го създадем. Ние щяхме да създадем същото, даже и без този диалог, само че това, което аз си спомних, този наш диалог ми даде едно успокоение и убеденост, че той е поискал това и че това е вярното нещо. И че няма да се сърди, няма да ме съди, тъй като това е негово предпочитание. И по този начин се случи, качихме се горе, тогава беше доктор Чифлигаров, той е по донорството координатор, посрещна ни.
Веднага ли го направихте или изчакахте някой и различен ден?
Не, не сме изчакали ден. Това беше някакви минути, при които аз просто трябваше след този потрес и всичкото това нещо, нямам визия за време, може би 10-15-20 минути, не знам какъв брой минути, аз не знаех къде се намирам. Просто излязохме на открито на въздух, тъй като припадах там, не можех, а трябваше да поговоря и с мъжа ми, да ми кажа всичките тези неща.
Качихме се горе, към този момент бяха се сменили докторите, беше този лекар, който го одобри на възраст, дружно с доктор Чифлигаров, който е координатор по донорството. Говорихме с тях, те бяха държаха се доста добре, в действителност са огромни хора, те са индивиди, освен в бели престилки, само че в действителност хора, които усещаш, че ти съчувстват и по какъв начин да кажа, са в действителност хора. И тогава казахме нашето решение, при което на 13 е направена трансплантацията и Неди, моят прелестен Неди избави четири индивида, които в този момент са живи и здрави.
Да, може би вие в този момент имате най-малко малко спокойствието, че една част от него живее към момента посредством неговите органи?
О, да, да. Спокойствие ми дава това, че аз в действителност частици от моя наследник живеят в действителност в четирима индивида, че това, което искаше стана, в смисъл, изпълних неговото предпочитание. Чувствам едно задоволство, че съм направила каквото той е поискал. И в действителност, аз съм доста признателна, че познавам и Митко, че се свързах с него, че той е толкоз прелестно момче Той ми дава огромно успокоение, огромна разтуха.
Той в действителност носи бъбрека на сина ви, по този начин ли?
Той носи бъбрека на Неди.
И в този момент с това момче контактувате и усещате непосредственост?
Да, чуваме се непрекъснато, виждаме се, правихме предаване в неговия кастинг, вие несъмнено знаете, че той стартира след трансплантацията, откакто получи втори късмет за живот това момче прелестно стартира да прави кастинг за донорството, а да може повече хора да приказват за това. Защото тук, в Българя доста малко се приказва по тази тематика. Да, това е неприятна тематика, това е тежка тематика.
Болезнена е.
Ужасно мъчителна, единствено че такива неща се случват, никой не е застрахован. Аз в никакъв случай не съм си представяла, че иска ми се случи такова нещо. Но се случват тези неща и би трябвало обществото да се отвори към това, към донорството и трансплантациите, тъй като в действителност се избавят човешки животи.
Нашата тъга и нашата загуба, това, което сме претърпели в никакъв случай няма да се промени това нещо, няма по какъв начин да се промени загубата и това, че аз към този момент изгубих сина си. Но други хора могат да живеят, могат да получат втори късмет за живот, тъй като те де факто са обречени, те всеки ден чакат и се надяват да продължат живота си, да имат късмет за нов живот.
Аз още един път се оправдавам, че ви предизвиках това, тъй като знам, че доста ви боли, само че в действителност би трябвало да се приказва. И по тази причина ви потърсих, с цел да може да го кажете.
Няма проблем, аз съм подготвена да приказвам, аз в името на Недялко, на моя наследник, на Неди, и в името на всички тези хора, които са трансплантирани и поради Митко, който прави страхотни неща със своя подкаст, желая да се даде публичност и ще приказвам. Трудно ми е, извънредно ми е мъчно, само че съм казала, че няма да спра, който и да изиска да чуе, аз постоянно ще приказвам.
Другите трима кои са в действителност, знаете ли?
Не знам, единствено за един човек знам по-възрастен, не съм го видяла още, който е с другия бъбрек. Нямам сили да му причиня това, въпреки че доста ми се желае да отида и да го видя и него. Свързала съм се с жена му, тя сподели, че няма проблем. Само че не знам по какъв начин ще се почувства той, и мисля и за него, по този начин както мисля и за Митко. Защото те са хора, които си имат личен живот и нямам право да встъпвам в живота им. Макар че аз нищо не желая, желая единствено да ги познавам и да ги прегърна, нищо друго.
Така е. Всъщност, кои други органи на Неди сте дарили, с изключение на двата бъбрека?
Черният дроб, който е в България, и сърцето, нямаше тук в България нямаше човек, който да одобри сърцето и доктор Чифлигаров тогава ми позвъни, в действителност по тази причина и трансплантацията е станала на 13-ти, тъй като имат, доколкото знам, не съм на 100 % сигурна, само че мисля, че е в Румъния е сърцето му.
Може би те ще ви потърсят, въпреки всичко.
Много се надявам, доста мощно се надявам тези хора, които и да са, те доста добре знаят кои са, в смисъл, в България не стават всеки ден трансплантации, които са трансплантирани на 13 май 2022 година, откровено се надявам да ме потърсят. Искам да ги познавам, просто желая да ги познавам и да ги прегърна.
Благодаря ви доста, в действителност доста тежко е, че трябваше да се връщате към тези мъчителни дни.
Не, скърбя, нека да съм съумяла да кажа всичко. Съжалявам, че отново рева, само че аз не мога да се притежавам.
Малко ви натоварих отново, само че в действителност е добре да приказваме по тази тематика.
Няма проблем, аз съм си го приела това нещо. В смисъл, твърдо съм уверена, мога да отхвърлям, дори първоначално, аз виждате ли към този момент 2 години не бях споделила нищо. Даже първоначално, това желаех и от доктор Чифлигаров никой да не знае за нас. Защото аз считам, че когато някой прави нещо такова, не е нужно хората да знаят.
Но в този момент сте на друго мнение?
Само че с времето, като мина време, просто аз видях Митко по малкия екран, аз разбрах, че е той. И започнах, непреодолимо предпочитание имах аз да срещна това момче, да го прегърна. И по този начин му написах едно известие, което той може би ще ви го даде, в което му писах, че по този начин и по този начин желая да го видя, че аз съм майката на момчето, което, в случай че желаете ще ви изпратя известието, на мен не ми е проблем, той също го има Митко. Той ми отвърна момчето, срещнахме се и по този начин с него като започнахме да се чуваме, да се виждаме, и аз като разбрах, че прави този подкаст, просто взех решение, че няма потребност да се мълчи по тази тематика. Напротив, би трябвало да се приказва, кой както желае да го възприема.
На прав път сте, би трябвало да се приказва.
Аз не желаех да се знае, само че в този момент считам, че за това нещо би трябвало да се приказва. И не ми пречи да изляза с лицето си и с всичко, с цялата си тъга, не ми пречи, че ще приказвам за това.
И ние се опитваме да оказваме помощ по тематиката, с каквото можем.
Ами това е доста добре. Отвсякъде би трябвало, който може в действителност, а вие медиите сте тези, сте хората, които могат да дадат публичност на всичко това.
Ето и Митко, не знам дали знаете, той дали ви е споделил, той е доста непретенциозно дете, само че той в този момент юли месец отпътува за игрите, които са за трансплантирани за Европейско състезание.
Това не го знаем.
Ще взе участие, ами не го знаете, тъй като той е доста непретенциозно и положително дете.
И в този момент също беше, преди няколко дни, беше в Благоевград, където се организираха също такива игри.
Хората не престават живота си, с помощта на други, които са взели вярното решение.
Като вас, които са го създали това.
Така е, би трябвало да бъдем положителни. Трябва да вършим положително, това е.
Трябва да бъдем положителни. Много, доста благодаря, и отново скърбя!
Съжалявам, че още веднъж ви предизвиквам тази болежка и ви карам да си припомняте и разказвате за оня печален ден!
Трудно ми е, само че би трябвало да приказвам. Тогава ми се обадиха от полицията. Полицаят ми се показа и сподели, че синът ми е аварирал. Ние бяхме на Калояново, при което тръгнахме към мястото. Полицаят ми звънеше през няколко минути и ми споделяше да карам умерено. Не съм карала умерено, не знам по какъв начин стигнах до там. То е на към 20-ина минути път, 15-20 минути е от селото до града.
Там видях две полицейски коли, имаше служители на реда, моторът на сина ми беше след линията, това е навръх един прелез “Шести септември " след Копривщица. Казаха ми, че е в Хирургиите, откарали са го с колата за спешна помощ. Продължихме нататък. Там се бяха събрали доста мотористи, негови другари се бяха събрали, тъй като той е пътувал към Гребната база, където мотористите са имали среща, с цел да могат да карат, те по този начин се събират. И той е пътувал нататък.
През деня се чухме, той беше студент втора година “Стопанско ръководство " във Висше учебно заведение по агробизнес и развиване на районите (ВУАРР). Обади ми се, че си е взел изпита, беше доста благополучен. Всичко беше толкоз хубаво, прелестен ден, нищо не предвещаваше това, което се случи.
Аз разбрах, че е в Хирургиите, потеглих нататък и от самото начало имах вяра, че всичко ще бъде наред с него. Защото той беше млад, мощен, здрав и имах вяра, че всичко ще бъде наред. Когато отидох в хирургиите, там друга част от момчетата мотористи и другари бяха пред хирургиите, неговите братовчеди също към този момент бяха пристигнали.
В последна сметка се оказа, че водач на автомобил не е спрял на “Стоп ", лишил е преимуществото на сина ми, при което е станал удара и той имаше контузии по главата. В незабавното, аз по този начин и не можах да го видя. На мястото, където е паднал, където е била злополуката, той още там е глътнал езика си, там хората от заведение, наоколо има едно заведение, което е било цялостно по това време, то е след обед към 19.00 ч. лятно време, прекрасен безоблачен ден беше.
Пълно е било заведението, там незабавно са реагирали и са извадили езика му, до момента в който пристигна Бърза помощ. Бързо са реагирали от Бърза помощ. Така отидох в Хирургиите, в Спешното и стартира чакането. Никой не излизаше да каже какво се случва. Много дълго беше, доста трудно, чувах го по какъв начин вика от вътрешната страна. Не знам, след доста дълго време, имам възприятието че след ужасно дълго време никой не ме пускаше, никой не даваше никаква информация. И не знам по кое време отвориха вратата, към този момент не се чуваше нищо, те го бяха качили в Клиника по анестезиология и интензивно лекуване (КАИЛ) в тежките случаи.
Докторът, който беше там в Спешното, ми сподели, че има контузии на главата, на мозъка при удара и за момента, че няма заплаха за живота му, само че контузиите са му тежки и не се знае просто дали няма да има затруднения.
Това беше, стартира едно... качихме се до горе, докторът, който го беше приел ни изясни същото нещо доста човечно се отнесе, доста добре този, който го одобри ни изясни обстановката. И започнах всеки ден в 13.00 ч. получавахме информация, седем дни, седем денонощия пъкъл. Да, по принцип той на 5-ти като катастрофира, в действителност от 12 му е смъртният акт, само че още на 11 споделиха, че е изпаднал в мозъчна гибел. И беше доста тежко, просто не знам по какъв начин да ви кажа през какво тези дни и нощи единствено се молехме, само че той ставаше по-зле.
Казаха ни, че се утежнява, вместо да се оправя, той се утежняваше. Но ние не губехме вяра, аз имах вяра до последно, че той ще се оправи и даже да не е на крайници, ще бъде жив. В последна сметка, докторът на 11 ни сподели, че Неди е изпаднал в мозъчна гибел и нищо повече не може да се направи. Малко жестоко ни беше обявено, в смисъл, взимате ли си го, имате два разновидността, или да си го прибирате, или да стане донор.
Така ви обявиха непосредствено?
Ами да, по този начин ни споделиха - или си го прибирате, имате два разновидността оттук насетне или да си го приберете, или да стане донор, нали да дарите органите. При което аз споделих на доктора, млад беше, споделих му, че не може да желае отговор незабавно, няма да го дам. Бяхме с мъжа ми, аз не знаех къде се намирам.
И по този начин излязохме от стаята и тогава си спомних, че имах диалог със сина ми, който беше месеци, може би няколко месеца, 4-5 месеца, не знам какъв брой, само че месеци преди този момент да си случи, си спомних и дори описах на мъжа ми, че Неди самичък е поискал това. Разговорът ни беше у дома, в хола, тв приемникът работеше, говорехме си за разнообразни неща.
Ние бяхме ужасно близки с него, той си споделяше всичко, аз с него също. И работеше тв приемникът, ние както си говорихме, той внезапно погледна към тв приемника, може би нещо са давали някаква такава вест за моторист, допускам.
И той сподели: “Мамо, нас мотористите на пътя ни имат за донори ". Аз му споделих, “Неди, не приказва по този начин, не е по този начин " и сподели: “Не бе мамо, по този начин е ". И замълча, стана доста сериозен и сподели: “Аз, в случай че в миналото нещо се случи с мен, желая да даря органите си. Искам други хора да живеят, за какво е нужно нали да гният в земята тези органи, когато могат хора да се спасят, да бъдат щастливи и техните фамилии ". И аз му споделих: “Неди, апелирам ти се, не желая да приказваш такива неща ". А той ме погледна и ми зададе въпроса: “Мамо, ти не би ли направила същото? " Казах му: “Да Неди, аз бих направила същото, обаче не желая да чувам такива неща ".
Това си спомних тогава, и знаех, и бях уверена, че това нещо ние би трябвало да го създадем. Ние щяхме да създадем същото, даже и без този диалог, само че това, което аз си спомних, този наш диалог ми даде едно успокоение и убеденост, че той е поискал това и че това е вярното нещо. И че няма да се сърди, няма да ме съди, тъй като това е негово предпочитание. И по този начин се случи, качихме се горе, тогава беше доктор Чифлигаров, той е по донорството координатор, посрещна ни.
Веднага ли го направихте или изчакахте някой и различен ден?
Не, не сме изчакали ден. Това беше някакви минути, при които аз просто трябваше след този потрес и всичкото това нещо, нямам визия за време, може би 10-15-20 минути, не знам какъв брой минути, аз не знаех къде се намирам. Просто излязохме на открито на въздух, тъй като припадах там, не можех, а трябваше да поговоря и с мъжа ми, да ми кажа всичките тези неща.
Качихме се горе, към този момент бяха се сменили докторите, беше този лекар, който го одобри на възраст, дружно с доктор Чифлигаров, който е координатор по донорството. Говорихме с тях, те бяха държаха се доста добре, в действителност са огромни хора, те са индивиди, освен в бели престилки, само че в действителност хора, които усещаш, че ти съчувстват и по какъв начин да кажа, са в действителност хора. И тогава казахме нашето решение, при което на 13 е направена трансплантацията и Неди, моят прелестен Неди избави четири индивида, които в този момент са живи и здрави.
Да, може би вие в този момент имате най-малко малко спокойствието, че една част от него живее към момента посредством неговите органи?
О, да, да. Спокойствие ми дава това, че аз в действителност частици от моя наследник живеят в действителност в четирима индивида, че това, което искаше стана, в смисъл, изпълних неговото предпочитание. Чувствам едно задоволство, че съм направила каквото той е поискал. И в действителност, аз съм доста признателна, че познавам и Митко, че се свързах с него, че той е толкоз прелестно момче Той ми дава огромно успокоение, огромна разтуха.
Той в действителност носи бъбрека на сина ви, по този начин ли?
Той носи бъбрека на Неди.
И в този момент с това момче контактувате и усещате непосредственост?
Да, чуваме се непрекъснато, виждаме се, правихме предаване в неговия кастинг, вие несъмнено знаете, че той стартира след трансплантацията, откакто получи втори късмет за живот това момче прелестно стартира да прави кастинг за донорството, а да може повече хора да приказват за това. Защото тук, в Българя доста малко се приказва по тази тематика. Да, това е неприятна тематика, това е тежка тематика.
Болезнена е.
Ужасно мъчителна, единствено че такива неща се случват, никой не е застрахован. Аз в никакъв случай не съм си представяла, че иска ми се случи такова нещо. Но се случват тези неща и би трябвало обществото да се отвори към това, към донорството и трансплантациите, тъй като в действителност се избавят човешки животи.
Нашата тъга и нашата загуба, това, което сме претърпели в никакъв случай няма да се промени това нещо, няма по какъв начин да се промени загубата и това, че аз към този момент изгубих сина си. Но други хора могат да живеят, могат да получат втори късмет за живот, тъй като те де факто са обречени, те всеки ден чакат и се надяват да продължат живота си, да имат късмет за нов живот.
Аз още един път се оправдавам, че ви предизвиках това, тъй като знам, че доста ви боли, само че в действителност би трябвало да се приказва. И по тази причина ви потърсих, с цел да може да го кажете.
Няма проблем, аз съм подготвена да приказвам, аз в името на Недялко, на моя наследник, на Неди, и в името на всички тези хора, които са трансплантирани и поради Митко, който прави страхотни неща със своя подкаст, желая да се даде публичност и ще приказвам. Трудно ми е, извънредно ми е мъчно, само че съм казала, че няма да спра, който и да изиска да чуе, аз постоянно ще приказвам.
Другите трима кои са в действителност, знаете ли?
Не знам, единствено за един човек знам по-възрастен, не съм го видяла още, който е с другия бъбрек. Нямам сили да му причиня това, въпреки че доста ми се желае да отида и да го видя и него. Свързала съм се с жена му, тя сподели, че няма проблем. Само че не знам по какъв начин ще се почувства той, и мисля и за него, по този начин както мисля и за Митко. Защото те са хора, които си имат личен живот и нямам право да встъпвам в живота им. Макар че аз нищо не желая, желая единствено да ги познавам и да ги прегърна, нищо друго.
Така е. Всъщност, кои други органи на Неди сте дарили, с изключение на двата бъбрека?
Черният дроб, който е в България, и сърцето, нямаше тук в България нямаше човек, който да одобри сърцето и доктор Чифлигаров тогава ми позвъни, в действителност по тази причина и трансплантацията е станала на 13-ти, тъй като имат, доколкото знам, не съм на 100 % сигурна, само че мисля, че е в Румъния е сърцето му.
Може би те ще ви потърсят, въпреки всичко.
Много се надявам, доста мощно се надявам тези хора, които и да са, те доста добре знаят кои са, в смисъл, в България не стават всеки ден трансплантации, които са трансплантирани на 13 май 2022 година, откровено се надявам да ме потърсят. Искам да ги познавам, просто желая да ги познавам и да ги прегърна.
Благодаря ви доста, в действителност доста тежко е, че трябваше да се връщате към тези мъчителни дни.
Не, скърбя, нека да съм съумяла да кажа всичко. Съжалявам, че отново рева, само че аз не мога да се притежавам.
Малко ви натоварих отново, само че в действителност е добре да приказваме по тази тематика.
Няма проблем, аз съм си го приела това нещо. В смисъл, твърдо съм уверена, мога да отхвърлям, дори първоначално, аз виждате ли към този момент 2 години не бях споделила нищо. Даже първоначално, това желаех и от доктор Чифлигаров никой да не знае за нас. Защото аз считам, че когато някой прави нещо такова, не е нужно хората да знаят.
Но в този момент сте на друго мнение?
Само че с времето, като мина време, просто аз видях Митко по малкия екран, аз разбрах, че е той. И започнах, непреодолимо предпочитание имах аз да срещна това момче, да го прегърна. И по този начин му написах едно известие, което той може би ще ви го даде, в което му писах, че по този начин и по този начин желая да го видя, че аз съм майката на момчето, което, в случай че желаете ще ви изпратя известието, на мен не ми е проблем, той също го има Митко. Той ми отвърна момчето, срещнахме се и по този начин с него като започнахме да се чуваме, да се виждаме, и аз като разбрах, че прави този подкаст, просто взех решение, че няма потребност да се мълчи по тази тематика. Напротив, би трябвало да се приказва, кой както желае да го възприема.
На прав път сте, би трябвало да се приказва.
Аз не желаех да се знае, само че в този момент считам, че за това нещо би трябвало да се приказва. И не ми пречи да изляза с лицето си и с всичко, с цялата си тъга, не ми пречи, че ще приказвам за това.
И ние се опитваме да оказваме помощ по тематиката, с каквото можем.
Ами това е доста добре. Отвсякъде би трябвало, който може в действителност, а вие медиите сте тези, сте хората, които могат да дадат публичност на всичко това.
Ето и Митко, не знам дали знаете, той дали ви е споделил, той е доста непретенциозно дете, само че той в този момент юли месец отпътува за игрите, които са за трансплантирани за Европейско състезание.
Това не го знаем.
Ще взе участие, ами не го знаете, тъй като той е доста непретенциозно и положително дете.
И в този момент също беше, преди няколко дни, беше в Благоевград, където се организираха също такива игри.
Хората не престават живота си, с помощта на други, които са взели вярното решение.
Като вас, които са го създали това.
Така е, би трябвало да бъдем положителни. Трябва да вършим положително, това е.
Трябва да бъдем положителни. Много, доста благодаря, и отново скърбя!
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ